Сънувай ме!

Разговорът извади любовта ми
от шкафа –
късно-летен шамар ми заби.

Сини спомени, чувства,
подтисната обич
ме обсипаха с ярки искри.

И замлъкнах, заслушана
в себе си –
беше чисто като детска сълза,
беше страстно, красиво,
повярвано –
затова и за миг изгоря!

Но, сънувай ме! Тази вечер
сме плискани
от вълните на стари мечти.
Нека в своите ласкави длани
звездите
ни приспиват... Щом разсъмне –
пак ще бъдем сами.


Светлана Симеонова©