понеделник, 3 март 2008 г.

Какво не знаем още за Трети март?

ДНЕС СЕ НАВЪРШВАТ 130 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ТУРСКО РОБСТВО - на 3-ти март 1878 г. Русия и Турция подписват Сан Стефанския мирен договор, признаващ независимостта на България.

Интервю на Божидар Димитров: Най- важното за тази дата е, че след 484 години се възстановява българската държавност.

Ст.н.с. д-р Божидар Димитров е роден през 1945 г. в Созопол. Специализирал палеография в Париж и Ватикана. Автор на около 30 монографии и над 250 студии и статии в областта на българското Средновековие и османския период. През 19911998 г. и от края на 2001 г. е директор на Националния исторически музей.

Г-н Димитров, какво още не знае българинът за Трети март?

Мисля, че българинът просто не оценява достатъчно истинската стойност на Трети март поради особеното емоционално състояние, в което изпада преди този празник. Обикновено говорим за Освободителната война, но всъщност е освободена само 1/3 част от българската територия. Много по-важно е, че след 484 години е възстановена българската държавна независимост. Наличието на собствена държава е главното условие да се развива всеки народ. А нашият е бил лишен от това главно условие от 1396 година. И по време на Освободителната война този въпрос е решен с участието на българския народ, на Русия и Европа. След което българските политици получават лостовете на българската държавност, обединени са всички етноси, които живеят на нашата територия, и се създават условия за решаването на всички икономически, политически и културни въпроси на възстановената ни държава.


Според Вас обхваната ли е достатъчно темата в българските учебници в средните училища и във ВУЗ-овете?


В България учебниците по история са много. С изумление разбрах, че са 17. При дискусии, в които съм участвал, хората от МОН ми обясниха, че така се осигурява плурализъм в мненията за Трети март, а и по други исторически въпроси. И учениците имат по-голям избор. В някои от учебниците темата е по-широко разгърната, в други по-пестеливо.


Чували ли сте злонамерени тези, които да интерпретират Трети март в друг ракурс?


Да, има много такива тези. Напоследък особено се тиражират от определени политически среди в рамките на политическата конюнктура и предизвикват смях или болка. Едната от тях разглежда Освобождението на България като страничен резултат от Руско-турската война. Русия, в резултат на имперската си политика, формулирана още от Петър Първи, който иска излаз на проливите, се стреми да превърне България в Задунайска губерния.
Това е невероятно! Защото, първо, на Русия след Кримската война є е даден урок да не престъпва на юг от Дунава. И това е зададено с международни договори. Империята получава в замяна картбланш да се разширява в Средна Азия. Второ, Русия не е готова за тази война в резултат на Парижкия мирен договор, с който тя се лишава от вход на Черно море и Дунава. Руската армия е в процес на превъоръжаване и е много по-лошо въоръжена от турската. По това време са налице и силни протести в определени обществени среди Русия да не се въвлича във войната на Балканите. Но надделяват настроенията, че тя не бива да губи позиции сред южните славяни българи, сърби, черногорци. Често премълчаваме и една подробност: че още на Цариградската конференция на Великите сили България получава автономност в резултат на решенията им. Турция отхвърля обаче това решение. И военното изпълнение по него е оставено на Русия. Другата негативна теза е, че Русия не е успяла да освободи напълно българските земи. Както ви казах, освободена е 1/3 от националната ни територия. Извън нея остават Тракия, Македония и Източна Румелия. Но след войната е създадена българската държава и нейните политици впоследствие, умело лавирайки, можеха да решават сами как да присъединят поробените територии. И те доказаха, че могат да го постигнат, удвоявайки 6 години по-късно българската територия, когато след Съединението бе присъединена Източна Румелия. Днес България се нарежда на 12-то място по територия в Европа, в която има 50 държави. Освен това нито Сърбия, нито Гърция се освободиха сами, и то върху днешните си национални територии.

С какво още сме длъжници на паметта на чуждите воини, оставили костите си за свободата на България?


Има нещо, в което българските държавни ръководители грешат при честването на всеки Трети март. Те канят само представители на Русия, Украйна, Финландия и Полша. А всъщност руската армия е имперска и във войната са участвали войници от всички онези 16 държави, които по-късно влязоха в състава на СССР. Всяка година ние трябва да каним и гости от Армения, Грузия, Беларус, Туркестан, Азърбейджан...
На Кавказкия фронт, на който също се води войната, например 108-хилядната руска армия е командвана от ген. Чербукасов, който е арменец. Сигурно малко българи са наясно, че частта, освободила Батак, е била от мюсюлмани! След като влезли в града и командващият хапнал хляб и сол, попитал населението къде има джамия, за да се помолят неговите войници. Българите се учудили и го насочили към църквата в града. Той обаче настоял: “Моите войници са мюсюлмани, от Туркестан”. За още една такава интересна ситуация съм писал в моя книга. Когато ген. Кравцов влязъл в град Раковски, където живеят основно католици, посрещачите се притеснили, когато заедно с тях излязъл и абатът. Защото руските освободители са православни. Обаче какво било учудването им, когато половината офицери слезли от конете си и се смъкнали на колене пред католическия свещеник: те били поляци. Така че Руско-турската освободителна война в никакъв случай не е война на християнството срещу исляма.

Интервю на Ана Минева за в.”Янтра ДНЕС” Велико Търново
XING